- Депресанти
Депресантите потискат активността на нервната система. Те могат временно да намалят напрежението, болката или тревожността, но при неправилна употреба същото действие може да доведе до загуба на контрол, силна сънливост, опасно потискане на дишането и зависимост.
Алкохол – Алкохолът е най-широко и най-често употребяваната легална дрога по целия свят. Алкохолът стимулира метаболизма на допамин, а хроничната употреба води до увеличаване на броя на допаминовите рецептори. При здрави хора малките количества алкохол стимулират апетита, намаляват риска от камъни в жлъчката и сърдечни инциденти. В зависимост от концентрацията на алкохол в кръвта, употребата на алкохол забавя говора моторните реакции, а в много високи дози може да причини делириум тременс (delirium tremens). Хроничната злоупотреба и зависимостта от алкохол води до стомашни язви, хронични гастрити и цироза на черния дроб. Алкохолът оказва влияние върху метаболизма на витамините, като нарушава тяхната абсорбация. Сред най-засегнатите са витамините В1, В6, D, E.
Сънотворни и транквиланти – Сънотворните и транквилантите (успокоителните) са предназначени да помагат при безпокойство, тревожност и безсъние. Някои транквиланти се използват за контролиране на епилептични припадъци. Сънотворните и транквилантите влизат в групата на депресантите – вещества, които потискат функциите на централната нервна система. Тези лекарства задължително се предписват от лекар и в почти всички случаи употребата им трябва да е за много кратък период от време. Срещат се под формата на разноцветни таблетки и капсули; някои могат да бъдат под формата на разтвор за инжекции или супозитории. Употребата на сънотворни и транквиланти може много бързо да предизвиква силна зависимост – както физическа, така и психологическа. При употребата на сънотворни и транквиланти може бързо да се развие толеранс (необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект). Краткосрочни ефекти: сънотворните и транквилантите са депресанти на централната нервна система, което означава, че потискат функциите на мозъка: човек се успокоява и отпуска, чувства се сънлив, замаян и равнодушен, може да надцени собствените си възможности, концентрацията отслабва, рефлексите се забавят (опасност при шофиране). Дългосрочни ефекти: зависимост, напълняване, нарушения на паметта, ленивост, понякога мускулна слабост.
Важно: комбинацията с алкохол и други депресанти на централната нервна система е много опасна и може да стане причина за фатална свръхдоза.
Опиати и опиоиди – Опиатите са вещества, извлечени от растението опиев мак (на латински: Papaver somniferum L.). Чрез отделяне на неузрелия семенник и изсушаване на латекса (млечния сок), който излиза, се получава суров опиум. Опиумът съдържа множество алкалоиди (около 50). Те могат да се разделят в два добре ограничени химични класа – фенантрени и бензилизокинолини. Основните фенантрени са морфин, кодеин и тебаин, а главните бензилизокинолини са папаверин и носкапин. Морфинът е преобладаващият алкалоид. Хероинът се прави чрез химическа обработка на морфина. Опиоидите са вещества (молекули), които са синтетични или полусинтетични. Това означава, че активните съставки (молекули) са произведени чрез химичен синтез. Опиоидите могат да действат в човешкото тяло точно като опиати заради подобните си молекули. Някои примери за опиоиди са: метадон, бупренорфин, оксикодон, хидрокодон, фентанил. Употребата на всички опиати и опиоиди може бързо да предизвиква зависимост, както физическа, така и психологическа. При употребата на опиати/опиоиди може се развие толеранс (необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект). При някои от тези вещества това става по-бързо, при други – по-бавно. Краткосрочни ефекти: намаляване на болката и чувствата на тревожност, кратка еуфория, притъпени емоции, запек, потискане на кашлицата. Продължителността и точният вид на ефекта се различават според типа опиат/опиоид. Дългосрочни ефекти: употребяващите често страдат от загуба на тегло и влошаване на здравето, тъй като се хранят лошо и не се грижат достатъчно за себе си; губят интерес към случващото се с тях и около тях.
- Стимуланти
Стимулантите ускоряват активността на централната нервна система. Кофеинът и никотинът са част от ежедневието на много хора, но в същата група попадат и значително по-мощни вещества като амфетамините и метамфетамина. Те могат да повишат бодростта, увереността и концентрацията, да намалят апетита и да създадат силно чувство за енергия. Тези ефекти обаче са временни и могат да бъдат последвани от изтощение и психическо напрежение.
Тютюн – Тютюнът е една от най-широко употребяваните дроги по света. Употребява се чрез пушене или дъвчене. Намалява апетита. Пушенето причинява сериозни сърдечно-съдови и респираторни заболявания, а прекомерното пушене може да причини рак на белите дробове или инфаркт.
Кофеин – социално приет, съдържа се в много храни и напитки като кафе, чай, шоколад, някои безалкохолни напитки, което го прави най-употребяваното психоактивно вещество. Злоупотребата с кофеин води до психическа, а понякога и физическа зависимост.
Анфетамини и метанфетамини – Стимуланти на централната нервна система (ЦНС), които често са назовавани и като амфетки, спийд и др. Най-често се употребяват под формата на таблетки или се пушат, смъркат, а в някои случаи и инжектират. Симптомите при употреба могат да включват: повишено кръвно налягане и ускорен пулс, прилив на енергия и издръжливост и др. Неблагоприятните ефекти могат бъдат: безсъние, гадене и повръщане, депресия и безпокойство. Спадат към така наречените синтетични дроги - добиват се по химичен път.
Кокаин – Кокаинът принадлежи към групата стимуланти на ЦНС. Употребява се предимно чрез смъркане, по-рядко чрез пушене и инжектиране. Ефекти: ускорен пулс, прилив на енергия, еуфория, повишена издръжливост. Неблагоприятните ефекти могат да включват: тревожност, нарушено качество на съня, депресия, остра психоза. Кокаинът е дрога с висок потенциал на зависимост.
Екстази – Екстази е стимулант на ЦНС и представлява дериват на амфетамина. Ефекти при употреба: прилив на енергия, приповдигнато настроение, загуба на апетит, ускорен пулс и повишено кръвно налягане. Обикновено се употребява под формата на таблетки или капсули. По-рядко се употребява чрез смъркане, пушене или инжектиране. Неблагоприятните ефекти са сходни с тези при употребата на амфетамини.
- Халюциногени
Халюциногените променят начина, по който човек възприема себе си, времето, пространството и околната среда. Те могат да предизвикат ярки сетивни преживявания, но резултатът не може да бъде напълно контролиран. Доза, индивидуална чувствителност, психично състояние и среда могат да променят преживяването от приятно към силно плашещо.
ЛСД и други халюциногени – Халюциногените включват различни вещества (натурални и синтетични), които притежават обща характеристика - разширяване на сензорните възприятия: цветове, звуци, миризми и др. Халюциногените почти винаги се употребяват перорално. Ефектите включват размиване на представа за време и място, визуални халюцинации и synaesthesia/синестезиа (звуците се виждат, цветовете се чуват). Неблагоприятни ефекти: замаяност, дезориентация, безпокойство, депресия, параноидни мисли.
- Други психоактивни вещества
Канабис – Канабисът е третата най-разпространена дрога в страните от западния свят (след алкохола и тютюн). Употребява се чрез пушене или под формата на чай, може да се добавя и в храната. Марихуаната е един от продуктите на канабиса (cannabis cativa) и представлява смес от изсушени и нарязани стебла и листа. Хашишът се получава от смолата на канабиса. Разновидностите на канабиса се различават по съдържанието на активното вещество тетрахидроканабинол (THC), на което се дължат психоактивните свойства на дрогата. Хашишът е с много по-висока концентрация на THC oт марихуаната. Възможните ефекти от употребата са: ускорен пулс, повишено кръвно налягане, безпокойство, а негативните симптоми могат да включват параноидни мисли и нарушена координация.
Райски газ – кратък ефект, който може да има дълги последствия
Диазотният оксид, познат като райски газ, има легитимна употреба в медицината, но развлекателната му употреба се различава съществено от контролираната медицинска среда. Ниската цена, лесният достъп, краткият ефект и представата, че е „забавен“ и сравнително безобиден, го правят привлекателен най-вече за млади хора.
Какво се случва при употреба
При вдишване райският газ влияе на централната нервна система и може да предизвика кратка еуфория, замайване, смях, усещане за откъсване от реалността и нарушена координация. Именно кратката продължителност може да подтикне към многократно повтаряне в рамките на една вечер.
- Газът може да намали наличния кислород и да доведе до прилошаване, загуба на съзнание и опасни инциденти.
- Замайването и нарушената координация увеличават риска от падания, травми и неправилна преценка.
- Контактът със силно охладения газ или металните патрони може да причини студови увреждания.
- Честата или тежка употреба може да наруши действието на витамин B12 и да увреди нервната система, проявявайки се с изтръпване, слабост, проблеми с равновесието и други неврологични симптоми. Част от уврежданията могат да бъдат тежки и продължителни.
- Макар да не се описва като вещество с типична класическа физическа зависимост, може да се формира силен навик и психологическа зависимост от преживяването.
Митове и факти
Мит: Марихуаната е просто билка и е напълно безвредна. Факт: Редовната употреба на канабис в тийнейджърска възраст нарушава развитието на мозъка, влошава кратковременната памет и когнитивните функции. При генетично предразположени индивиди може да отключи тежки психични разстройства като шизофрения и параноя.
Мит: Лекарствата по рецепта са безопасни, защото са медицински продукти. Факт: Злоупотребата с медикаменти като бензодиазепини (успокоителни) или опиоидни аналгетици води до същата, а понякога и по-тежка физическа зависимост от илегалните наркотици. Комбинацията им с алкохол е водеща причина за фатално предозиране и спиране на дишането.
Мит: Не можеш да се пристрастиш само от едно опитване. Факт: Някои вещества, особено съвременните синтетични катинони („соли“) и мощните опиоиди (фентанил), променят драстично биохимията на мозъка още при първия прием. Това създава непреодолим импулс за повторна употреба (психична зависимост), преди изобщо да се е развила физическата.
Мит: Стимулантите помагат за по-добро учене и повишават интелигентността. Факт: Вещества като амфетамините не доставят нова енергия, а изчерпват бързо и агресивно естествените невротрансмитери (допамин, норадреналин). Резултатът е краткотрайна концентрация, последвана от тежко изтощение, депресия, параноя и срив във фокуса.
Мит: „Дизайнерските“ наркотици са легални, следователно са по-безопасни. Факт: Синтетичните аналози постоянно променят химичната си формула, за да заобикалят закона. Те са изключително токсични, с непредвидимо действие и често причиняват необратими увреждания на нервната система, бъбречна недостатъчност или остри психотични епизоди.
Мит: Можеш лесно да спреш „леките“ наркотици, когато решиш. Факт: Разделението на „леки“ и „тежки“ наркотици е условно. Психическата зависимост към вещества, които не предизвикват драматична физическа болка при спиране, е изключително упорита и променя трайно системата за възнаграждение в мозъка, което изисква дълга професионална терапия.
Мит: Чаша силно кафе и студен душ са достатъчни да помогнат на пиян човек да изтрезнее. Факт: Човек може да изтрезнее само с течение на времето. На черния дроб са му необходими 60 минути да абсорбира 15 мл. чист алкохол.